РАЗГОВОР • ПРАКТИЧЕСКА ОРИЕНТАЦИЯ • ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ

Интервю с Таня Вълканова

Практически поглед към помощните средства, подготовката за дома и нуждата от по-добра ориентация на пациентите и техните близки след изписване.

Таня Вълканова работи от години в среда, свързана с помощни средства и медицински консумативи, и в момента се обучава за медицинска сестра.

Разкажи ни малко за себе си – с какво се занимаваш в момента и как попадна в среда, в която ежедневно срещаш хора, нуждаещи се от помощни и медицински средства?

Работя от 8 години в дрогерия, в която се предлагат помощни средства и медицински консумативи за хора с различни заболявания, битови и транспортни травми. Работата ми е свързана с консултиране на пациенти и техните близки, което ми носи удовлетворение, понеже клиентите имат нужда от професионално консултиране и насока за това кое е най-правилно за тях. Работата ми в тази сфера ми помогна да осъзная, че искам да помагам и да се грижа за болни хора, затова вече трета година уча за медицинска сестра.

Какво най-често търсят хората или техните близки след операция, инсулт, травма или тежко заболяване?

За престоя в болничното заведение – памперси, пелени, превързочни материали. След изписване на пациента, според вида на заболяването или травмата, най-често се търсят проходилки, подмишечни патерици, тоалетни столове, инвалидни колички, антидекубитални дюшеци, ортези за горен или долен крайник, шийни яки.

ПРАКТИЧЕСКА ОРИЕНТАЦИЯ

Средства, за които хората често търсят насока

Изборът зависи от състоянието, подвижността и препоръките на медицинския екип.

От твоя практически опит, кое най-често обърква хората при избора или осигуряването на помощно средство?

Губи се първоначалната насока и обучението на пациента още в отделението.

Случва ли се хората да не знаят, че за определени помощни средства има конкретен ред, документи или възможности за отпускане?

Често близките на пациентите не са запознати с институциите, към които да се обърнат за отпускане на помощни средства.

Къде според теб най-често се губи информацията между болницата, лекаря, семейството и реалното прибиране на човека у дома?

Добре е още в болничното заведение пациентите да бъдат обучавани, информирани и подкрепяни.

Какво би било полезно едно семейство да знае още преди изписването на близък човек, който ще има ограничена подвижност?

Най-важни са психологическата подкрепа, добрият хигиенно-диетичен режим, професионалната рехабилитация, както и да се запази автономността на пациента. Важна е съвместната работа между близки, лекари, рехабилитатори и пациенти.

Колко важна е подготовката на дома – легло, баня, достъп, придвижване, безопасност?

Подготовката за дома е от изключително важно значение, за да се осигури безопасна среда за пациента. Тук е много важно близките на пациента да бъдат запознати и информирани за всичко необходимо, свързано с извънболничното долечение.

ПОДГОТОВКА НА ДОМА

Средства за по-сигурно ежедневие

Нуждите са индивидуални и изборът трябва да бъде съобразен с реалното състояние и домашната среда.

Кои грешки виждаш най-често – хората купуват неподходящо средство, закъсняват с документите или просто не знаят към кого да се обърнат?

Ако консултантът е професионалист и е запознат със съответното заболяване, няма как да закупят неподходящо помощно средство. Рядко закъсняват с документите, защото доста от помощните средства са от първа необходимост.

Как разбираш границата между това да помогнеш с практическа ориентация и това да дадеш медицински или професионален съвет, който трябва да бъде даден от квалифициран специалист?

Важна е както практическата ориентация, така и професионалният съвет от квалифициран специалист.

В момента учиш за медицинска сестра. Как това обучение променя начина, по който гледаш на нуждите на пациентите и техните близки?

Променят се моите знания, свързани със симптомите на заболяванията. Придобивам професионален практически опит, свързан с манипулации, позиции в леглото, хигиенни навици, превръзки, хранене, обучение на пациентите и техните близки. Грижите са изключително важни за благосъстоянието на пациента, а емпатията – тя не се учи, или я притежаваш, или не.

Какво според теб липсва най-много на хората след изписване – информация, координация, достъп до специалисти, време или нещо друго?

Понякога престоят в болнично заведение е прекалено кратък и хората не са информирани за извънболничното лечение. Често търсят информация след изписване на пациента.

Защо реши да се включиш в „Живот след удара“?

Имам личен мотив, който е свързан с нуждата от това да помагам на хората.

Ако човек ни пише през сайта с въпрос за инвалидна количка, проходилка или друго помощно средство, как според теб трябва да бъде организиран отговорът?

Помощното средство е пряко свързано със състоянието на пациента, затова е много важно медицински професионалист/рехабилитатор да даде своето компетентно мнение съобразно заболяването. Аз мога да консултирам всеки един нуждаещ се човек за експлоатацията на всяко едно помощно средство. Дори препоръчвам, ако пациентът е вертикализиран и може да се движи сам, да прецени с кое помощно средство се чувства добре. Често възрастни хора не могат да се справят с патерици и избират проходилка. Много индивидуално е за всеки пациент.

Кога според теб е важно човекът задължително да бъде насочен към лекар, рехабилитатор, социална служба, адвокат или друг специалист?

Възможно най-рано, като приоритет е животът на пациента.

Какво би казала на семейство, което току-що се е сблъскало с тежка травма или заболяване и в момента не знае откъде да започне?

На първо място да се информира от лекуващия лекар относно състоянието на пациента. Много е важно да има консултация с психолог, особено при инсулт или тежка черепно-мозъчна травма, както и при инвалидизиране. Много често пациентите развиват тежки депресии.

Да осигурят безопасна домашна среда. Добрата рехабилитация е от изключително важно значение за оздравителния процес. Не на последно място – да вярват, че ще има положителен резултат.

Какво за теб означава „Живот след удара“?

„Да приемеш, че животът ти е дар, дори и да не е същият като преди „удара“, да се научиш да живееш въпреки случилото се. Да преживееш болката и да продължиш живота си след удара.“