Интервю с адвокат Русев

Вписан адвокат съм в Адвокатска колегия – Велико Търново от 2015 г. Занимавам се със застрахователни дела от 2010 г. В периода от 2010 г. до 2015 г. заемах длъжностите „юрисконсулт“ и „старши юрисконсулт“ в две застрахователни компании. Имах предложение да заема длъжността директор на „Правна дирекция“, но реших да се развивам като адвокат и да защитавам правата на пострадалите от пътнотранспортни произшествия. Това решение беше продиктувано, от една страна, от желанието ми да работя самостоятелно, а от друга страна — да помагам с моята експертиза на хора в тежко положение като пострадалите от пътнотранспортни произшествия.

Във всички случаи е задължително да си запознат със съответното законодателство, но само това не е достатъчно. От съществено значение е да имаш натрупан опит и познания в съответната област, да познаваш изключително добре съдебната практика и нейното развитие във времето, да имаш изграден начин на работа и да можеш въз основа на опита си да вземаш правилни решения за всеки конкретен казус. Често се налага тези решения да се вземат в много кратък срок, например по време на съдебно заседание.

Наред с чисто юридическите познания са необходими и познания в други области, тъй като такъв тип дела са специфични и изходът им често зависи от дребни детайли.

Не можем да говорим за допуснати грешки в пълния смисъл на думата. Трябва да се вземе предвид състоянието (физическо и особено психическо), в което се намират в този момент самите пострадали или техните роднини. Считам, че първо хората трябва да помислят какво е най-добре за тях или техните роднини от медицинска гледна точка, а след това да вземат окончателни решения за юридическата част.

Много често хората избързват с решенията относно юридическата помощ, като не обмислят достатъчно дълго и задълбочено кой вариант би бил най-подходящ за тях, не събират достатъчно информация, а в повечето случаи дори не търсят и не изслушват друго мнение. Прибързано решение, взето в такова състояние, в повечето случаи не е най-добрият възможен вариант.

Както казах преди това, добре е да не се избързва, да се проведат няколко разговора със специалисти в тази област и след това да се вземе решение. За да имаш избор, би следвало да имаш алтернативи. В случай че се спреш на първия възможен вариант, ти реално си ограничил избора си. Разбира се, това не означава да се изчаква прекалено дълго и едва след възникване на проблем или спор да се потърси помощ.

Препоръчително е да носи абсолютно всички документи, с които разполага. Това включва медицинска документация, съответно документи, издадени от полицейските органи или от други държавни институции. За да може да се направи анализ на казуса и да се предостави адекватна правна консултация и да се изготви план за действие, е необходима цялата налична информация и документация. Също така целта на консултация с адвокат, специализиран в застрахователното право, е не пострадалият да чуе това, което иска да чуе или което други са му казали, а да му бъде обяснено какво може да се направи, по какъв начин и в какъв период от време.

Да, имал съм такива случаи. Типичен пример е случай на самокатастрофа или катастрофа, при която са пострадали роднини на виновния водач, които са били пътници в неговия автомобил.

Повечето хора си мислят, че тъй като техният роднина е виновен за настъпване на инцидента, то те нямат право на застрахователно обезщетение или се притесняват, че ако застрахователят изплати застрахователно обезщетение, то след това ще иска възстановяване на изплатените суми от виновния водач, т.е. от техния роднина.

Открито и ясно заявявам, че всички пострадали имат право на обезщетение, независимо дали са роднини на виновния водач или не. Единствено водачът на моторното превозно средство, виновен за настъпването на инцидента, няма право на обезщетение.

Хипотезите, при които застрахователят може да претендира възстановяване на вече изплатено обезщетение от виновния водач, са подробно посочени в чл. 500 от Кодекса за застраховането. Накратко, това са случаи, при които водачът:

1) е неправоспособен;

2) е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотични вещества или техните аналози;

3) умишлено е предизвикал инцидента;

4) не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в превозното средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;

5) е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Извън горепосочените хипотези застрахователят няма законово основание да претендира вече изплатени застрахователни обезщетения на пострадали.

На първо място, всяка една травма има различен характер и влияе по различен начин на пострадалите лица. Има случаи, при които възстановителният период протича в продължение на години. При такава ситуация лечението и възстановителният период са свързани със значителни разходи за операции, рехабилитация, консултация с психолози (в случай че такива са необходими) и различни процедури. Също така в зависимост от травмата е възможно пострадалият да не е в състояние да осъществява трудова дейност или възможностите му да са ограничени.

Тук трябва изрично да отбележа, че трябва да се разграничи обезщетението за имуществени вреди от обезщетението за неимуществени вреди.

Претърпените неимуществени вреди обхващат претърпените физически болки, страдания, стрес, шок и начина, по който увреждането е повлияло чисто психически на пострадалия.

Имуществените вреди, от своя страна, обхващат направените разходи за лечение, възстановяване, медикаменти, както и разходите за лице, което да се грижи за пострадалия (в случай че това се налага), загуба на доход или евентуална невъзможност за упражняване на определена дейност или професия.

Обезщетението за претърпени имуществени вреди не би следвало да се обвързва с това за претърпените неимуществени вреди.

Какво имам предвид? В случай на определяне, съответно изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, то това обезщетение по никакъв начин не обхваща извършени разходи за лечение, разходи за лице, което да се грижи за пострадалия, липса на доход или получаване само на част от дохода, който пострадалият е получавал преди инцидента, както и бъдеща невъзможност да упражнява определена дейност или професия.

Размерът на претърпените имуществени вреди по никакъв начин не е свързан и не зависи от размера на определеното или изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Тези имуществени вреди се установяват и доказват чрез съответните документи, експертизи и в по-редки случаи — чрез свидетелски показания.

Този въпрос е много важен, тъй като в Република България не е възприет институтът на съдебния прецедент като например в Съединените американски щати и Великобритания. Действително има множество сходни казуси, по които е налице противоречива съдебна практика, което до голяма степен води до непредсказуемост на резултата от съдебния процес.

В тези случаи аз лично подхождам аналитично, като се запознавам със съдебната практика и в двете посоки, след което се опитвам да съпоставя настоящия казус с тази практика.

Разбира се, не всичко е статистика и математика, особено в правото. Аз лично се опитвам да се поставя на мястото на решаващия орган и се запитвам какво бих постановил като решение при конкретния казус. При постановяване на решение съдът се основава на събраните доказателства по съответното дело и съобразява съдебната практика. Той изхожда и от формираното си вътрешно убеждение и решава казуса самостоятелно и независимо, по начин, който счита за справедлив и законосъобразен.

Относно случаите, при които няма достатъчно съдебна практика в определена насока, бих искал да заявя, че тези казуси са по-скоро изключения. При такива казуси се следва правната и житейската логика, както и доказателствата, с които разполагаш, за да докажеш твърденията си, а оттам и да успееш да убедиш съда в правотата си. Философски погледнато, преди да достигнем до толкова богата съдебна практика, някой е отнесъл тези спорове до съответния съд и е поставил началото на тази практика, тъй като тя не ни е спусната „наготово“ в този вариант, в който я имаме към настоящия момент.

За мен е много важен личният контакт с клиентите ми, тъй като искам да имам непосредствени впечатления от физическото и психическото им състояние и да разбера какво реално се е променило в начина им на живот след инцидента.

Също така има случаи, при които съставените медицински документи не съответстват на действителното състояние на пострадалите. Това може да се дължи, от една страна, на пропуск при съставянето им, а от друга — на обстоятелството, че не е било обърнато достатъчно внимание на увреждания, които към момента на лечението са били „второстепенни“ спрямо видимите и животозастрашаващи увреждания.

Препоръчително е да се поддържа контакт с пострадалите, тъй като само те могат да изяснят най-подробно и добре как се чувстват, какви затруднения имат, налице ли са настъпили усложнения, как преживяното влияе на възприятията им, на ежедневието им, на отношенията с другите хора, на финансовото им състояние.

Винаги трябва да се изхожда от факта, че всеки човек е различен и възприема ситуациите по различен начин. Колкото и опит да има съответният адвокат в тази сфера, той не може напълно да „влезе в обувките“ на пострадалия.

Този път, който извървяхме заедно, беше изпълнен с препятствия и трудни моменти. Но първо искам да посоча, че житейските трудности, през които ти премина и продължаваш да преминаваш, са несравними с тези, през които аз преминах юридически. Казвам това, тъй като никой не е подготвен за това, което ти преживя, и за последствията от инцидента, които са налице и към настоящия момент. За разлика от това, въз основа на опита си аз бях подготвен за трудностите, пред които ще се изправим чисто юридически, и знаех какво да очаквам и как да реагирам.

Най-силно впечатление ми прави начинът, по който ти се бореше и продължаваш да се бориш на всички фронтове, как въпреки всичко не се отказа и за миг, как въпреки дългогодишните съдебни битки прояви търпение, премина през моменти на колебания, на тежки решения и в крайна сметка устоя.

Всичко това, което ти показа като подход и поведение, би следвало да е пример за подражание за всички хора, които преминават през подобен труден етап от живота си.

Както казах и преди това, за мен е много важна връзката между клиент и адвокат, като именно този характер, който ти показа, и начинът, по който приемаше всяко препятствие, ме мотивираха още повече да направя всичко възможно да постигнем целите, които си бяхме поставили, и да отговоря по същия начин.

Считам, че човек, попаднал в такава ситуация, неизменно се нуждае от помощ в тези сфери. Вече обясних защо юридическата помощ е важна и в какво трябва да се изразява. Относно психологическата помощ считам, че тя има съществено значение както в периода непосредствено след тежък инцидент, така и впоследствие по време на възстановителния процес. Много малко са хората, които се справят сами чисто психологически с толкова тежко събитие, без помощ от психолог. Действително такъв пример си ти, но не всеки може сам да намери мотивация в самия себе си, за да продължи да се бори във всяко едно отношение и да е достатъчно силен, за да се справи абсолютно сам.

Относно рехабилитацията считам, че тя е много важна част от възстановителния период, разбира се, в случаите, в които тя е изрично назначена от лекуващ лекар или лекар специалист в друга област на медицината. Има, за съжаление, случаи, при които рехабилитацията става задължителна част от живота, като провеждането ѝ е необходимо, за да не настъпи влошаване на здравословното състояние. При теб сме именно в такава ситуация, тъй като тази терапия е не с цел пълно възстановяване, а с цел недопускане на влошаване на състоянието ти. Изключително важно е да попаднеш на специалист, който не само е добър в областта на рехабилитацията, но и работи с голяма мотивация и умее да я предава на нуждаещия се в комуникацията си с него.

На първо място, бих му казал, че го разбирам много добре с оглед ситуацията, в която е попаднал. След това бих му обяснил, че именно затова е нужно да ангажира адвокат, който има опит в тази област и който да извърши съответните действия от негово име. Почти невъзможно е пострадал човек да се справи сам в съдебните процеси (наказателни и евентуално граждански), които предстоят след такъв инцидент, в отношенията със застрахователни компании, в отношенията със съответните институции.

Не прибързвайте с решенията. Не е необходимо да решите в момента, в който някой ви предложи съответната услуга. Нищо не губите, ако се срещнете с повече специалисти и изслушате техните съвети и предложения. Също така бих ги посъветвал да си търсят правата до последния възможен момент и да не се отказват, независимо от трудностите и съветите, които ще получат от роднини, приятели, съседи и познати.

Успехът за всеки е относително понятие. Този въпрос ме кара да направя аналогия с въпрос към лекар: какво за него е професионален успех — повече пациенти или повече излекувани пациенти?

Лично за мен успехът по такъв тип дела е комплексен. На първо и най-важно място за мен е пострадалият да се възстанови напълно, ако е възможно, или поне да се възстанови до максимално възможната степен.

На следващо място целта ми е постигане на справедлива осъдителна присъда за този, който е причинил тези увреждания, и постигане на успех относно дължимото застрахователно обезщетение, което да съответства на получените увреждания и последиците от тези увреждания.

На последно място, но не по значение, за мен е обратната връзка от клиента — как той приема всичко направено от мен, по какъв начин изглежда, как се държи.

С оглед на житейския и юридическия ми опит мога да забележа кога един клиент е доволен и благодарен за свършеното от мен. Това за мен е много важно и ме мотивира да продължавам.

Както посочих в предишния отговор, мотивацията ми изцяло идва от усещането, че си помогнал на някого и той оценява това. Ако човек не е удовлетворен от работата, която върши, ще му бъде трудно да се справя с нея като цяло. Освен това продължителната работа с хора по такива случаи изгражда доверие, което може да прерасне в много добри познанства, а и в приятелства.

Човек не трябва да се отказва от правата си на първо място, тъй като, за да имаме тези права в съвременния свят, много хора преди нас са рискували и дори са загубили живота си за това. От друга страна, правата ни са свързани и с нашите задължения. Те са неразделни в повечето случаи. След като не можем да се откажем от задълженията си, поради каква причина да се отказваме от правата, които ни принадлежат?

Благодаря за отделеното време.